улучил
1.
улучил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
улучил
е производна форма
на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
улучил —
мин. деят. св. прич. м. р.
улучил
е производна форма
на улуча (мин. деят. св. прич. м. р.).