улучил

Речник на българския език

1. улучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улучил е производна форма на улуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улучил — мин. деят. св. прич. м. р.

улучил е производна форма на улуча (мин. деят. св. прич. м. р.).