улучи

Речник на българския език

1. улучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

улучи е производна форма на улуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. улучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

улучи е производна форма на улуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. улучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

улучи е производна форма на улуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. улучи — повелително наклонение, ед. ч.

улучи е производна форма на улуча (повелително наклонение, ед. ч.).