улучело

Речник на българския език

1. улучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улучело е производна форма на улуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

улучело е производна форма на улуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).