улучели

Речник на българския език

1. улучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

улучели е производна форма на улуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. улучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

улучели е производна форма на улуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).