улучел

Речник на българския език

1. улучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улучел е производна форма на улуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

улучел е производна форма на улуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).