уловил си

Речник на българския език

1. уловил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уловил си е производна форма на уловя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уловил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уловил си е производна форма на уловя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).