уличавал си

Речник на българския език

1. уличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уличавал си е производна форма на уличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уличавал си е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уличавал си е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).