уличавало е

Речник на българския език

1. уличавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уличавало е е производна форма на уличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уличавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уличавало е е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уличавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уличавало е е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).