уличавали

Речник на българския език

1. уличавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уличавали е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уличавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уличавали е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. уличавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уличавали е производна форма на уличавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. уличавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уличавали е производна форма на уличавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).