уличавала

Речник на българския език

1. уличавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уличавала е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уличавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уличавала е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уличавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уличавала е производна форма на уличавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уличавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уличавала е производна форма на уличавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).