улисвало

Речник на българския език

1. улисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улисвало е производна форма на улисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улисвало е производна форма на улисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. улисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

улисвало е производна форма на улисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. улисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

улисвало е производна форма на улисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).