улисали

Речник на българския език

1. улисали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

улисали е производна форма на улисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. улисали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

улисали е производна форма на улисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. улисали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

улисали е производна форма на улисам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. улисали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

улисали е производна форма на улисам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).