улисал

Речник на българския език

1. улисал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улисал е производна форма на улисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улисал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улисал е производна форма на улисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. улисал — мин. деят. св. прич. м. р.

улисал е производна форма на улисам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. улисал — мин. деят. несв. прич. м. р.

улисал е производна форма на улисам (мин. деят. несв. прич. м. р.).