улеснил е

Речник на българския език

1. улеснил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улеснил е е производна форма на улесня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улеснил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улеснил е е производна форма на улесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).