улегнела

Речник на българския език

1. улегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

улегнела е производна форма на улегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. улегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

улегнела е производна форма на улегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).