укрепяло

Речник на българския език

1. укрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укрепяло е производна форма на укрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. укрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

укрепяло е производна форма на укрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).