укрепнел

Речник на българския език

1. укрепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укрепнел е производна форма на укрепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. укрепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

укрепнел е производна форма на укрепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).