укрепил

Речник на българския език

1. укрепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укрепил е производна форма на укрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. укрепил — мин. деят. св. прич. м. р.

укрепил е производна форма на укрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).