укоряла

Речник на българския език

1. укоряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

укоряла е производна форма на укоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. укоряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

укоряла е производна форма на укоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).