укорявах

Речник на българския език

1. укорявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

укорявах е производна форма на укорявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. укорявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

укорявах е производна форма на укорявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).