укорявал си

Речник на българския език

1. укорявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

укорявал си е производна форма на укорявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. укорявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

укорявал си е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. укорявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

укорявал си е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).