укорявал е

Речник на българския език

1. укорявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укорявал е е производна форма на укорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. укорявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укорявал е е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. укорявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укорявал е е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).