укорявало си

Речник на българския език

1. укорявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

укорявало си е производна форма на укорявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. укорявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

укорявало си е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. укорявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

укорявало си е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).