укорявало е

Речник на българския език

1. укорявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорявало е е производна форма на укорявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. укорявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорявало е е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. укорявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорявало е е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).