укорявало

Речник на българския език

1. укорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорявало е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. укорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорявало е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. укорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

укорявало е производна форма на укорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. укорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

укорявало е производна форма на укорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).