укорявала

Речник на българския език

1. укорявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

укорявала е производна форма на укорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. укорявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

укорявала е производна форма на укорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. укорявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

укорявала е производна форма на укорявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. укорявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

укорявала е производна форма на укорявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).