укорява

Речник на българския език

1. укорява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

укорява е производна форма на укорявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. укорява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

укорява е производна форма на укорявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. укорява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

укорява е производна форма на укорявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).