укорите

Речник на българския език

1. укорите — мн. ч. членувано

укорите е производна форма на укор (мн. ч. членувано).

2. укорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

укорите е производна форма на укоря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).