укорило е

Речник на българския език

1. укорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорило е е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. укорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укорило е е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).