укорила си

Речник на българския език

1. укорила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

укорила си е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. укорила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

укорила си е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).