укорила е

Речник на българския език

1. укорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

укорила е е производна форма на укоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. укорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

укорила е е производна форма на укоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).