уикифицирал

Речник на българския език

1. уикифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уикифицирал е производна форма на уикифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уикифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уикифицирал е производна форма на уикифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уикифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

уикифицирал е производна форма на уикифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уикифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

уикифицирал е производна форма на уикифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).