узурпирало

Речник на българския език

1. узурпирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узурпирало е производна форма на узурпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. узурпирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узурпирало е производна форма на узурпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. узурпирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

узурпирало е производна форма на узурпирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. узурпирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

узурпирало е производна форма на узурпирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).