узурпирал

Речник на българския език

1. узурпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узурпирал е производна форма на узурпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. узурпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узурпирал е производна форма на узурпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. узурпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

узурпирал е производна форма на узурпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. узурпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

узурпирал е производна форма на узурпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).