узаконяло

Речник на българския език

1. узаконяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконяло е производна форма на узаконя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. узаконяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

узаконяло е производна форма на узаконя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).