узаконявал си

Речник на българския език

1. узаконявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узаконявал си е производна форма на узаконявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. узаконявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узаконявал си е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. узаконявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узаконявал си е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).