узаконявало си

Речник на българския език

1. узаконявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало си е производна форма на узаконявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. узаконявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало си е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. узаконявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало си е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).