узаконявало е

Речник на българския език

1. узаконявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало е е производна форма на узаконявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. узаконявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало е е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. узаконявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало е е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).