узаконявала

Речник на българския език

1. узаконявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

узаконявала е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. узаконявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

узаконявала е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. узаконявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

узаконявала е производна форма на узаконявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. узаконявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

узаконявала е производна форма на узаконявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).