узаконява

Речник на българския език

1. узаконява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

узаконява е производна форма на узаконявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. узаконява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

узаконява е производна форма на узаконявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. узаконява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

узаконява е производна форма на узаконявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).