узаконил си

Речник на българския език

1. узаконил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узаконил си е производна форма на узаконя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. узаконил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узаконил си е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).