узаконил е

Речник на българския език

1. узаконил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узаконил е е производна форма на узаконя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. узаконил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узаконил е е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).