узаконило е

Речник на българския език

1. узаконило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконило е е производна форма на узаконя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. узаконило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконило е е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).