узаконили

Речник на българския език

1. узаконили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

узаконили е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. узаконили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

узаконили е производна форма на узаконя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).