узаконил

Речник на българския език

1. узаконил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узаконил е производна форма на узаконя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. узаконил — мин. деят. св. прич. м. р.

узаконил е производна форма на узаконя (мин. деят. св. прич. м. р.).