узакони

Речник на българския език

1. узакони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

узакони е производна форма на узаконя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. узакони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

узакони е производна форма на узаконя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. узакони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

узакони е производна форма на узаконя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. узакони — повелително наклонение, ед. ч.

узакони е производна форма на узаконя (повелително наклонение, ед. ч.).