ужилил си

Речник на българския език

1. ужилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ужилил си е производна форма на ужиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ужилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ужилил си е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).