ужилило е

Речник на българския език

1. ужилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ужилило е е производна форма на ужиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ужилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ужилило е е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).