ужасил

Речник на българския език

1. ужасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ужасил е производна форма на ужася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ужасил — мин. деят. св. прич. м. р.

ужасил е производна форма на ужася (мин. деят. св. прич. м. р.).