уедрили

Речник на българския език

1. уедрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уедрили е производна форма на уедря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уедрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уедрили е производна форма на уедря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).